четвъртък, 17 май 2018 г.

ЕДИН НЕРАЗДЕЛЕН КЛАС

Биляна   Благоева



Двадесет и седем  момичета, момчета на път потеглят през света сега. Двадесет и седем момичета, момчета си казват сбогом, с мъничко тъга...   Двадесет и седем пътеки ще поемате и всеки ще изкачва своя връх. Съдбата си в ръце ще вземете и ще научите урок такъв, че Свободата не е само волност да сториш всичко дето си мечтал, че Зрелостта е тежка отговорност за всеки твой успех или провал. Успехите ви, знаем  ще са честни, не с нож запратен някому в гърба, а трудностите,… те са неизбежни, но срещайте ги с вдигната глава.


Представи се на читателите на вестник " Междучасие".
Здравейте, казвам се Биляна Благоева и съм една от абитуриентите тази година. Наблягам предимно на уроците, готвейки се за предстоящите матури. А свободното си време прекарвам в разходки, купони и забавления с приятели

 Последният учебен ден приключи, какво е чувството да се разделиш с училищния безгрижен живот?
Чувствата са смесени. От една страна съм много щастлива, защото завършвам първия етап от моето образование. От друга страна ме натъжава фактът, че се разделям с моето любимо училище, с прекрасните ми съученици и с любимите ми учители. Разделям се с безгрижните си години...

 Балът е празник за всеки абитуриент. Как запомни своята незабравима вечер?
Моят празник беше много специален и неповторим, благодарение на моите родители, близки и приятели, които успяха да повдигнат настроението. И създадохме една прекрасна, запомняща се вечер. Семейството и приятелят ми ме изненадаха със заря. Никога няма да забравя тази вечер!

 Накъде след 12 клас?
 Към пътя на успеха. Мисля да съчетая работата с ученето. Мечтая да стана учител и с труд, и упоритост знам,че ще успея.

 Изгряхте на билборд в салона на училищния двор. На кого беше идеята, която за първи път се осъществява в нашата гимназия?
Билбордът беше идея на моят баща. Това бе подарък за класа и нашата класна Диана Станоева. За което целия клас му благодарим, направи ни много щастливи!

 Повечето приятелства се зараждат още в началните ученически години, успя ли да създадеш здрави приятелски отношения?
 Разбира се! Тук,в училището, открих своите най-добри приятели. Това са Вили, Мони и Теди. И съм сигурна, че ще запазя приятелството си с тях и занапред. Много ги обичам и съм им благодарна, че винаги са били до мен!

Имаш ли незабравим спомен от времето, прекарано в класната стая?

 О, много са забавните моменти с моите съученици! Веднага в съзнанието ми изплува спомен, който никога няма да забравя. Беше февруари, празникът Трифон Зарезан. В 5-ти клас съученици бяха донесли вино и половината от класа се напихме, след което имахме неприятни последствия от Директора. Но беше забавно!

 Матурите наближават, а времето-лети. Чувстваш ли притеснение за предстоящите изпити?
 Определено. За втората матура избрах биологията. Много се притеснявам, но смятам, че ще се справя!

 Смяташ ли, че училището те е подготвило за годините след завършването и за трудностите в истинския живот?
Разбира се! В училище се научих да бъда по-отговорна, по-самостоятелна и по-смела. Училището ми показа  правилния път към успеха!

Какво ще ти липсва най-много от гимназията?
Ще ми липсват съучениците, забавните моменти,междучасията...Моментите, когато целият клас се събирахме и слагахме коледната украса; когато целият клас бягахме от часовете. Ще ми липсва и класната, Диана Станоева,на която много й благодаря, за цялата помощ и подкрепа!

Пожелаваме ти много късмет и успехи! Какво си пожелаваш ти?
Благодаря! Аз си пожелавам здраве, да преследвам мечтите си, за да успея да ги постигна. И никога да не се предавам!


Цветан Симеонов
Диана Николова