АЗ, АРТИСТЪТ

„Силата не идва от физическия капацитет. Тя идва от неукротимата воля.“ - Махатма Ганди

А с неукротимата воля се изкачваме по стълбите на успеха. Понякога се връщаме стъпало назад, друг път прескачаме едно напред. Но никога не стоим на едно и също място. Човекът е същество, създадено, за да се движи.
Следващият ни участник ще ни разкаже как е възможно да се изкачваш стремглаво нагоре, пазейки равновесие не с едно, а две изкуства.

Представи се.
Казвам се Елизабет Милушева и съм ученичка в 10 клас.

Отдавна знаем, че танците са твоя голяма страст. Как това изкуство пусна корени в теб?
На 10 годишна възраст започнах да уча хореографи от youtube на корейски изпълнители и банди, които харесвах. Снимах се как танцувам, показвах на приятели... на 12 години за пръв път участвах в конкурс - KPOP World Festival - международен конкурс, който се провеждаше за пръв път в България. През 2013 година участвах и в български конкурс „Корея и аз“. Танцувам корейски хореографии и на училищни тържества и представления, когато мога.

Виждали сме твои изпълнения, включително и хип хоп. Докосвала ли си се до традиционния български танц?
Със състав и хореограф - не. Но понякога обичам да уча хора вкъщи. Много харесвам българските народни танци и със сигурност щях да се запиша, ако имах малко повече свободно време!

Смяташ ли, че спортът е изкуство? Кои са чертите, които го доближават до танца?
Да! Мисля, че спортът е изкуство, защото както в рисуването, пеенето и другите видове изкуства и тук се изисква много креативност, а има и много красиви и изящни елементи.
Конкретно за волейбола бих казала, че се доближава до танците, защото и там има определени пози и фигури, които трябва да се спазват.

Волейболът влияе ли на учебните ти занятия?
Определено! Понякога се налага да отсъствам от учебни часове, дори от учебни дни.

Какво е чувството да бъдеш част от отбор?
Чувството е... приятно, дори силно. Можеш да бъдеш опора, също и да намериш такава там.

Смяташ ли, че в днешно време е трудно да бъдеш успешен волейболист?
Няма лесни неща, но не е трудно - стига да тренираш и да се отдаваш достатъчно.

Как си представяш живота без волейбол?
Занимавам се с волейбол от 10 години и със сигурност ще ми е много трудно без него в ежедневието ми.

Как успяваш да организираш времето си? Колко често пътуваш, за да тренираш? И смяташ ли, че дългият път компенсира след това с приятната тренировка?
Ако трябва да съм честна... аз се организирам малко трудно. Имам точно един абсолютно свободен ден, в който съм свободна след училище, като трябва да науча за останалите дни, но не винаги имам желание и енергия.

Пътувам 4-5 пъти седмично за тренировки и мачове.
И да, със сигурност! Ако не го компенсира първата тренировка, то ще го направи втората ( тъй като оставам за две тренировки ).

Пожелай си нещо.
Пожелавам си да съм здрава. С по-мало контузии и по-широка усмивка тази година!

Симеон Симеонов

Диана Николова