Интервю с министъра на образованието

На 11.04.2017 г., включвайки се в ученическата кампания „Образование + приятелство = успех“ под ръководството на „Амалипе“ в гр. Сливен, имах удоволствието и възможността да разговарям с г-н Николай Денков – министър на образованието на България.

Изключително интересна личност, възпитан, подробен в доводите си, взимащ на сериозно всеки въпрос, зададен към него.

Смятате ли, че материалът, изучаван от учениците, е трудно възприеман от повечето възпитаници (написан на „друг език“)?

В много от случаите е написан на неразбираем език. И аз смятам, че учебниците трябва да са писани от учители и да се контролират от учени, отколкото обратното! Миналата година бяха подготвени редица нови учебници и познайте колко от тях учителите одобриха?

Два - три?

Абсолютно всички бяха одобрени! Защо?! Не знам. Има нещо нередно в тази система и според мен начинът да се оправи е да се пишат учебниците от учители, а учените да им помагат, а не както сега – обратното.

Следващият ми въпрос е относно практиките по училищата и ощетяването на учениците, заради закона за забрана на ученическите екскурзии през тъмната част от деня.

Тази част от закона бе породена след няколко инцидента с деца и тъй като първата грижа трябва да е тяхната безопасност, бяха взети такива мерки. Дали те са най-добрите, трудно ми е да кажа. Тази наредба се прави от експертна част на Транспортното министерство – обезопасяване, прегледи по пътищата и всичко останало. Лично аз подкрепят всичко, което работи за безопасността на учиниците! Може да сте ощетени от едно, но пък сте защитени от друго.

Какво смятате за въвеждане на западен образец на образование в страната?

Какво наричате западно образование?
Пример – Лондон, Англия.
Знаете ли колко струва образованието там?

Знам колко струва, но знам също какви са и предимствата! Ако желаеш да се развиваш в определена сфера, ти изучаваш предмети, включени в нея. Не учиш по още 12/13 предмета, които не са задължителни, но за да влезеш в желаното висше учебно заведение ти трябва да имаш отличен успех по всичко.

За България ли говорите? За колежите?
Да, лично за България.

Ами не е така. Всъщност промените в законите за училищата приближиха системата на образование до английската, ако за нея ще говорим, защото има и немска, германска, френска, щатска. Но смело мога да кажа, че средното образование в България  много по-добро в сравнение със Съединените щати. Така че нека не гледаме само от черната страна.

Например – това, което беше вкарано сега – Основно и средно образование до 10 клас, а след това 11 и 12 клас до голяма степен се доближават до английската система. Също така използването на матурите след 12 клас за продължаване във висше учебно заведение също до голяма степен възпроизвежда приема в английските университети. Но това, което трябва да се разбере е, че има две коренни противоположности – едната е, която по-скоро децата и техните родители плащат изключително много пари ( Ангия и щатите – частните училища), а другата е силно социална, както в Германия. В България делът на хората, които могат да си позволят подобно образование, е много малък, затова е приета социалната система. Мога още да говоря по този въпрос ... Например – оказа се, че образованието трябва да е безплатно, но изследвания показват, че безплатното обучение не се цени.

Няма една система. Има много различни, а ние трябва да открием тази, която е най-добрата за нас.

  Как ще коментирате европейската статистика за образованието, където ние, българите, заемаме една от последните позиции?

Най-големият проблем в образованието на България са всякаквите анализи! Ние имаме много силно образование в някои училища, и те са много! Но също и слабо образование в други училища. Това е в резултат и на сегрегацията, за която толкова много говорим, резултат на оформянето на елитни училища, които сами по себе си не са лоши, но другите са били оставени без достатъчни средства. Така че ако се погледне средно българското образование изобщо не е за подценяване, проблемът е, че има много места, където се допускат пропуски. И от там основната грижа трябва да бъде именно в най-трудните райони, включително ромските – там, където има най-голяма бедност.

Това не е mission impossible – мисия невъзможна. Доброто училище се прави от добри учители. Да, кабинетите, сградата, физкултурният салон също е важен, но няма ли добри учители, няма да има хубаво училище.  И тогава няма да има значение дали сте в центъра на София или в селото на 60 км от него.

Защо броят на учениците, продължаващи обучението си в чужбина, се увеличава? И според Вас България може ли да спре този процес на преселване на „бъдещите умове“ на страната?

Това е един от най-болните въпроси. Аз имам две деца – едното е в България, другото в чужбина, да започнем от там.  И аз винаги съм искал те да останат в България, но не можах да го убедя. Защо отиват в чужбина? Поради две неща:

1.       Очакват да получат по-добро образование, а много често това не е така.

2.       Но второто, което напълно се осъществява, е намирането на по-добра възможност за работа и реализация.

Това, всъщност, е другият най-голям проблем на България. Да почувстваме, че тук можем да правим това, което за нас е интересно, да получаваме достатъчно средства, за да можем да отгледаме семействата си, децата и всичко останало. Това е нещо, което все още не се е случило – с няколко редки изключения.

Как можете да постигнете промяната в системата, за която говорите и колко ще ви отнеме?

Как мога да я променя ли? Като се променят правилата, регламентите, с които се сформират екипите на учебниците. Т.е. да участват повече учители, отколкото академични лица. Ролята на министъра и министерството е да задават правила. За съжаление в този случай са направени така, че те НЕ работят в полза на качествените учебници.  Въпросът е какво да се направи, че историята в 5^ти клас да се разказва като за петокласници, а не като за студенти в трети курс. По История е така...

Не е само по История. Попадали сме на термини в учебниците, които моите преподаватели са изучавали през студентските си години, а не в гимназията.

За съжаление, напълно съм съгласен и с това. Трябва да ти кажа, че когато видях учебниците на моите деца в гимназиален курс, бях изключително изненадан. След това направихме един тест, отново с моите деца, когато бяха абитуриенти – взехме различните предмети, по които държаха зрелостни изпити и самите крайни изпити. Историята изглеждаше най-страшно!  Коя година, кой цар... Училището е тук, за да те научи да мислиш, да четеш, критично да анализираш, да работиш в екип, да убеждаваш. То не е, за да запомниш n на брой дати. Да стигаш до изводите заради които са започвани въстания войни и т.н.

Боря се за промяна! И винаги стоя зад своите думи. Каквото зависи от мен ще го направя! За образованието в България, заради Вас - учениците.



Симеон Симеонов