“Дълбочинното интервю е първият социологически изследователски метод, който излиза от традиционната рамка на количествените методи и поставя началото на нова категория методи за набираме на емпирична информация.” Прието е да се смята, че първите разновидности на дълбочинното интервю водят началото си от 30-те години на ХХ-ти век, когато американски изследователи заимстват идеята за клиничното интервю от психиатрията и на тази основа създават метода „изследователско интервю”. В първите години, непосредствено след възникването си, изследователското интервю действително има много общи черти с клиничното интервю – процесът на набиране на информация при него се извършва под формата на контролирана беседа, с предварително формулирана една или няколко общи теми за събеседване. Идеята на изследователското интервю е съзнателно да се създадат такива условия за водене на привидно „непосредствен” разговор, при който изследваното лице да свали маската на социално приемливото поведение и да сподели свои съкровени мисли, оценки, очаквания, нагласи и т.н. При тези ранни фази на създаване на метода изследователско интервю, изследователят предварително не знае точно в коя посока ще поеме интервюто и какви ще са познавателните резултати. Смисълът на този вид интервю е самият факт на споделянето и разкриването на лична информация. Изследваните лица извеждат акцентите, те решават кое е важното за споделяне и реално те задават съдържателните конструкти на интервюто. Ето защо е прието да се смята, че в този си вид изследователското интервю е твърде близко до клиничното интервю.
Обект на изследване е жена на име Галя Бориславова, която има пряко участие в организацията на протестите срещу насилието над жените в България. Тя е член на “Български фонд за жените” и има 3-годишен опит в тази сфера.
Целта на това дълбочинно интервю е да посочи причините и степента на участието на Галя Бориславова в активисткото движение срещу насилието над жените в България. Имам нейното разрешение да използвам името ѝ и да публикувам нашия разговор.
Легенда:
Г. Б. – Галя Бориславова
И. – интервюиращ (Гергана Хаджигеоргиева)
Представяне
И.: Галя, ти си един от активните участници в организирането на протести срещу насилието над жените в София. Какво те кара да си толкова дейна?
Г. Б.:Насилието и неравноправието за сметка на жените в България е много сериозен проблем, на който, за съжаление, не се обръща достатъчно внимание. Много хора са с впечатлението, че реално такъв проблем няма и всичко е плод на “феми-нацистко” въображение.
И.: Ти самоопределяш ли се като феми-нацистка?
Г. Б.: Аз съм преди всичко активист. Този израз се използва с цел обида, но истинското му значение – феминистка – означава само и единствено желание за равнопоставеност. Феминистките не са мъжкарани и мъжемразки. Не би трябвало да се прави такава асоциация.
И.: Кой прави тази асоциация?
Г. Б.: Предимно мъже, които изпитват някакъв вид страх към силни жени, но и покрай тях някои жени, които се опитват всячески да се разграничат от това движение.
И.: Това влияе ли ти по някакъв начин?
Г. Б.: Когато става въпрос за необразованост – не. Но има и хора, които се опитват да те наранят по някакъв начин заради това, че искаш да имаш същите права като един мъж.
И.: Към теб имало ли е подобно отношение?
Г. Б.: Ооо, да. Драли са ми колата, замеряли са ме с боклуци около протестите, подвиквали са ми. Имаше един случай, в който ме бяха проследили до вкъщи. Чухака ми по вратата, шашнаха съседите. Беше голям цирк.
И.: Как се справи със ситуацията.
Г. Б.: Още на следващия ден подадох сигнал, но нищо не стана. Нямаше какво да се направи, а и не очаквах да ми помогнат.
И.: Защо не?
Г. Б.: Защото и преди съм се обръщала към полицията, преди много години, но не ми обърнаха внимание.
И.: За какво?
Г. Б.: Имаше един инцидент в училище с едни момчета от съседната паралелка. Сигурно съм била 3-4 клас. Счупиха ми ръката в тоалетната.
И.: Нямаше ли някакви последици?
Г. Б.: Малко ги скастриха, но нямаше санкции. А аз си влачех гипса 2 месеца?
И.: Родителите ти как действаха?
Г. Б.: Преместиха ме от училището. Даже ми казаха, че вината си била моя, защото съм се закачала с момчета.
И.: Все още ли са на това мнение?
Г. Б.: Честно казано, не знам.
И.: Имаш ли тяхната подкрепа в това, което вършиш за всички жени в България?
Г. Б.: Семейството ми е изключително традиционно – жената живее в кухнята, мъжът командва. Отдавна съм се отказала да променя нещо там.
И.: Как си успяла да се абстрахираш от този пример?
Г. Б.: Примерът не винаги е бил лош. Когато всеки си има роля, животът изглежда много подреден. Но никога не бива човек да се чувства виновен, че някой го е наранил. Този начин на мислене – че жената трябва да е с ниско сведена глава и да е по-тиха от водата ми е против природата.
И.: Как смяташ да вдигнеш главите на българските жени?
Г. Б.: Преди всичко трябва да стане ясно, че проблем има. След това, че всички хора имаме равни права и трябва да ги отстояваме. Може да сме различни, но това не ни прави неравни. Не мразя мъже, обичам ги. Но като жени трябва да осъзнаем, че нямаме нужда от мъж, за да сме в безопасност, да се чувстваме значими и да имаме стойност. Това важи са всички аспекти от живота.
И.: Ти успяла ли си да стигнеш до това ниво на самодостатъчност?
Г. Б.; Мога още да работя по себе си. Стига да знам, че влияя на други жени да поемат по този път – достатъчно ми е.
Благодарности за интервюто и отделеното време.
“Не различието, а разделението (което не винаги се основава на- и обосновава от различие) между хората е основа за тяхното противопоставяне. Различието се оказва деструктираща фактор на световния порядък. Непрекъснатото признаване и така (въз)произвеждано различие задължава в пасивите или активите от това различие, защото всяко друго различие, противопоставяйки две страни в дадено комуникационно отношение, проектирано и като възможно сринато.”
Изследването разкри причините поради които Галя Бориславова е част от това активистко движение. На базата на тази информация можем да предположим, че нейните лични преживявания са катаклист за дейността ѝ като защитник на правата на жените. Това отразява реалността за много други жени в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар