Аз, спортистът

  За повече от 150 години от създаването си, футболът не само, че не “загива”, ами се превръща в най-популярният спорт в света. Спорт, който се играе както от деца, така и от професионални играчи по цял свят. 
  Първите гости за годината в нашата рубрика са двама братя, отдали свободното си време именно на футбола. Разберете какви са чувствата и емоциите на двама близнаци, които споделят своята страст.

 Здравейте! Представете се на нашите читатели.

Слави: Аз се казвам Славомир Костадинов, ученик в 12 клас.
Злати: А аз съм Златомир Костадинов, също от 12 клас.

От колко време тренирате и как точно се запалихте по футбола?

Слави: Аз тренирам от 7 години, но истината е, че още от малък се занимавам с футбол. Като малки, аз и брат ми излизахме на улицата или на някоя ливада с приятели и играхме по цял ден.
Злати: Тренирам от 11-годишен. Запалих се по футбола още от 7-годишен, когато гледах как по-големите играят. Така се влюбих в тази велика игра - футболът.

Занимавате ли се и с друг вид спортна дейност или посвещавате цялото си време на този спорт?

Слави: Занимавам се и със тенис на маса, но отделям повече време на футбола.

Злати: Аз също играя тенис на маса понякога и баскетбол, но повече време отделям на футбола. Дори след работа отивах да играя футбол, защото това ми доставя удоволствие. 

Дайте подробности за отбора. Какви са чувствата и емоциите в него?

Слави: Нашият отбор е нашето второ семейство!
Злати: Ние сме един голям колектив, защото, когато паднем, падаме всички заедно. Имали сме лоши мачачове, взимаме си поука от тях и гледаме да продължим напред. 

Отстрани изглежда много лесно да излезеш и да играеш на терена. Как се чувствате вие? Притеснявате ли се от публика?

Слави: Когато излизам на терена, аз се сливам с него, ставаме едно цяло. Не се притеснявам от публиката, защото тя ме мотивира още повече и аз давам всичко от себе си, за да я зарадвам.
Злати: Не е лесно, защото има мачове, от които цялото напрежение пада върху нас, но аз не се притеснявам, защото това е футбола, трябва просто да се забявляваш на терена.

Отборът играе с противници от други градове. Как се представят годечките играчи?

Слави: Нашите футболисти се представят много добре и дават всичко от себе си по време на мач.
Злати: На нашия стадион нямаме загуба. Гледаме да не падаме на него заради феновете и целия град. 

Смятате ли да превърнете хобито си в професия или играете просто за забавление?

Слави: Аз играя за забавление. 
Злати: Мечтата ми е да играя професионален футбол. Няма да е лесно, но трябва да си упорит, да се стараеш и най-важното -  никога да не се предаваш!


Чувството да излезеш с брат си на терена сигурно е страхотно! Радвате ли се, че двамата имате общ интерес, който споделяте?

Слави: Страхотно е да изляза с брат ми на терена. Радвам се, че и той занимава с този прекрасен спорт.
Злати: Чуствам се страхотно, когато излизаме на мачовете и играем двамата. Публиката се радва да види близнаци, които заедно играят футбол. 

Материалът в училище е много особено за дванадесетокласниците, които имат важни изпити. Как се справяте с всичко вие?


Слави: Материалът не е лесен, но се справяме. Моите два предмета, по които давам всичко от себе си, са български и история.
Злати: За нас с брат ми, първо е училището, след това - спорта. Винаги ще има време за спорт, по-важното е да вземем хубава диплома. Това е на първо място. 

Бихте ли дали някакъв съвет, относно спорта, на нашите читатели?

И двамата: Спортувайте, защото спортът е здраве.

Габриел Георгиев