Как отпразнувахме Денят на християнското семейство

От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци. На 21.11. православната църква отбелязва празникът Въведение Богородично. Единствено в България го празнуваме като Денят на християнското семейство. Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си. В нашия град отбелязахме празника на 13.11. 2018г. от 17:30 часа в НЧ “Н. Й. Вапцаров- 1899г.”. Учениците от  гимназията в Годеч  подготвиха  тържествен концерт и специална изложба по случай празника. Специални гости на събитието бяха: Белоградчишкият епископ Поликарп, виакрий на Софийския митрополит и патриарх български, свещеник Костадин Тренев, йеродякон Вартоломей Фердов, Отец Тодор Тошев, Отец Йероним, г-н Иван Тупаров, Росица Иванова-началник на Регионалното управление на образованието-София регион, г-жа Илонка Славчева- началник отдел “Организационно-методическа дейност и контрол”- ОМДК, г-н Мирослав Братоев- старши експерт по “Обществени науки и гражданско образование”- ОНГО, г-жа Илина Николова- директор на СУ “Проф. Д-р Асен Златаров”, г-н Велин Иванов- председател на НЧ “Н. Й. Вапцаров- 1899г.”, г-жа Надя Сотирова- заместник кмет по култура и образование в гр.Годеч.

Празничният концерт започна с филм  за Денят на християнското семейство, изготвена от Ирена Илиева, Любомир Григоров и Методи Тодоров, който откри програмата.

Първи на сцената излязоха малките ученици от нашата гимназия, които изнесоха специален рецитал, а след това Отец Тодор изказа своята молитва за всички присъстващи. Концертът продължи с още много празнични песни и танци. ТС “Лудо младо” при НЧ “Н. Й. Вапцаров-1899г.”, също оставиха своите отпечатъци на сцената.

Г-жа Росица Иванова  изказа  своите специални благодарности към присъстващите и завърши с “Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му и толкова силен, колкото е силна вярата му”.

Белоградчишкият епископ Поликарп връчи икони подаръци на г-жа Илина Николова,  г-н Велин Иванов и г-жа Росица Иванова, а също и на всички участници в програмата.

Празничният концерт завърши с изпълнението на песента “Нека бъде светлина” от Антония Баева, Василена Василева и Любомира Стефанова, а сцената беше осветена с фенери от всички останали участници.

Анна Пейчева

Радослава Павлова

Аз, спортистът

  За повече от 150 години от създаването си, футболът не само, че не “загива”, ами се превръща в най-популярният спорт в света. Спорт, който се играе както от деца, така и от професионални играчи по цял свят. 
  Първите гости за годината в нашата рубрика са двама братя, отдали свободното си време именно на футбола. Разберете какви са чувствата и емоциите на двама близнаци, които споделят своята страст.

 Здравейте! Представете се на нашите читатели.

Слави: Аз се казвам Славомир Костадинов, ученик в 12 клас.
Злати: А аз съм Златомир Костадинов, също от 12 клас.

От колко време тренирате и как точно се запалихте по футбола?

Слави: Аз тренирам от 7 години, но истината е, че още от малък се занимавам с футбол. Като малки, аз и брат ми излизахме на улицата или на някоя ливада с приятели и играхме по цял ден.
Злати: Тренирам от 11-годишен. Запалих се по футбола още от 7-годишен, когато гледах как по-големите играят. Така се влюбих в тази велика игра - футболът.

Занимавате ли се и с друг вид спортна дейност или посвещавате цялото си време на този спорт?

Слави: Занимавам се и със тенис на маса, но отделям повече време на футбола.

Злати: Аз също играя тенис на маса понякога и баскетбол, но повече време отделям на футбола. Дори след работа отивах да играя футбол, защото това ми доставя удоволствие. 

Дайте подробности за отбора. Какви са чувствата и емоциите в него?

Слави: Нашият отбор е нашето второ семейство!
Злати: Ние сме един голям колектив, защото, когато паднем, падаме всички заедно. Имали сме лоши мачачове, взимаме си поука от тях и гледаме да продължим напред. 

Отстрани изглежда много лесно да излезеш и да играеш на терена. Как се чувствате вие? Притеснявате ли се от публика?

Слави: Когато излизам на терена, аз се сливам с него, ставаме едно цяло. Не се притеснявам от публиката, защото тя ме мотивира още повече и аз давам всичко от себе си, за да я зарадвам.
Злати: Не е лесно, защото има мачове, от които цялото напрежение пада върху нас, но аз не се притеснявам, защото това е футбола, трябва просто да се забявляваш на терена.

Отборът играе с противници от други градове. Как се представят годечките играчи?

Слави: Нашите футболисти се представят много добре и дават всичко от себе си по време на мач.
Злати: На нашия стадион нямаме загуба. Гледаме да не падаме на него заради феновете и целия град. 

Смятате ли да превърнете хобито си в професия или играете просто за забавление?

Слави: Аз играя за забавление. 
Злати: Мечтата ми е да играя професионален футбол. Няма да е лесно, но трябва да си упорит, да се стараеш и най-важното -  никога да не се предаваш!


Чувството да излезеш с брат си на терена сигурно е страхотно! Радвате ли се, че двамата имате общ интерес, който споделяте?

Слави: Страхотно е да изляза с брат ми на терена. Радвам се, че и той занимава с този прекрасен спорт.
Злати: Чуствам се страхотно, когато излизаме на мачовете и играем двамата. Публиката се радва да види близнаци, които заедно играят футбол. 

Материалът в училище е много особено за дванадесетокласниците, които имат важни изпити. Как се справяте с всичко вие?


Слави: Материалът не е лесен, но се справяме. Моите два предмета, по които давам всичко от себе си, са български и история.
Злати: За нас с брат ми, първо е училището, след това - спорта. Винаги ще има време за спорт, по-важното е да вземем хубава диплома. Това е на първо място. 

Бихте ли дали някакъв съвет, относно спорта, на нашите читатели?

И двамата: Спортувайте, защото спортът е здраве.

Габриел Георгиев

Ученици и учители от гимназията се включиха в инициатива за подкрепа на деца със Синдром на Даун

77 ученици и учители от СУ " Проф. д-р Асен Златаров " - гр. Годеч взеха участие в инициатива на фондация " Живот със синдром на Даун" като закупиха тетрадката " Аз приемам". Чрез тетрадката фондацията  се стреми, да разпространява информация за това генетично състояние и все повече ученици да разбират и чуват, че има деца със Синдром на Даун,  и че е много важно и необходимо те да са сред тях и да ги приемат. Тетрадката "Аз приемам" е формат А4, 40 листа с широки редове, а цената и е 2.49 лв. Средствата събрани от закупуването на тетрадката ще бъдат използвани за проекти, които подпомагат развитието на деца със Синдром на Даун от цяла България. Идеята за участие в инициативата е на деветокласничката Борислава Борисова, която заедно със своя класен ръководител г-жа София Божинова,  представя информация за каузата пред своите съученици в часът на класа. В последствие към подкрепа на идеята се присъединяват и ученици от други класове. Борислава и друг път е подкрепяла различни благотворителни каузи. В началото а лятото тя отряза красивата си дълга коса и я дари  в полза на хората с  онкологични заболявания. 

Екипът на " Междучасие"

Засаждаме бъдеще

За втора поредна година СУ " Проф. д-р Асен Златаров" е сред победителите в кампанията „Засаждаме бъдеще“  - една кампания за повече дървета за България, засадени от децата на България. Чрез нея се даде възможност на 200 училища, детски градини, групи от деца да спечелят 4000 дървета и 6000 комплекта за засаждане, както и да получат интересна информация за ползите от дърветата. Всеки от 6000-те комплекта за засаждане съдържа семена или жълъди, подходящи саксийки, почва и всичко необходимо, така че децата да отгледат сами малко дръвче.

В миналогодишната кампания нашето училище спечели 100 фиданки, които бяха засадени в околностите на града от клуб "Туризъм" с ръководител г-жа Цветанка Евлогиева. Сега клубът си има една малка горичка, която се развива много добре и в бъдеще ще стане красива дъбова гора. В тазгодишната кампания учениците спечелиха 30 комплекта за засаждане на дъб. С комплектите децата ще могат да проследят процеса на засаждане и поникване на младото дърво, а след година или две да го засадят навън. Със засаждането се заеха учениците от 6-ти клас, под вещото ръководство на г-жа Цветанка Евлогиева - главен инициатор за участието   на училището в  кампанията и тази година. Успех на младите ентусиасти и да не забравяме, че всеки човек трябва да засади поне едно дърво в живота си!

Екипът на " Междучасие"

С факелно шествие СУ ,,Проф. д-р Асен Златаров” почете Денят на народните Будители!

“ О, будители народни, цял низ светли имена, чисти и сияйни благородни, вий сте наш'те знамена нам за вечни времена!“ 

 Днес е Денят на народните Будители ! Ден, в който отдаваме почит на делото на книжовниците, просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. За наша радост и гордост списъкът е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Днес е празник и на съвременните български будители - дейците на културата, на

изкуството, учителите - хората, чиято мисия е  да разпространяват и поддържат огъня на просветата, културата и духовността. Това са хората, които не спират да вярват и да ни карат да вярваме в думите на Васил Друмев :

„Един народ, който има съзнание, култура, писменост и наука, непременно ще има светла и трайна бъднина.“ 

 Днешните будители са ни необходими, защото времето няма да спре, а българския дух трябва да

живее. 

Светлият празник беше почетен с факелно шествие в СУ ,,Проф. д-р Асен Златаров” - гр. Годеч. Учители, ученици и родители се събраха пред сградата на училището в навечерието на празника. Алис Дамянова, ученичка от 11 клас, изнесе доклад, с който припомни святото дело на всички Будители. Шествието започна от База 1 на училището, премина през центъра на града, читалището и всички образователни институции. 

Венислав Георгиев