Една вечер през декември... (или как три момичета промениха Коледа)

Март е... а след коледните празници календарът сякаш с още по-ускорен ритъм  започна да къса дните от себе си. Затова ще върнем времевата линия назад... един...два... три месеца. Ще върнем и снега, заедно с неприветливото време. Защото дойде моментът да Ви разкажем за една изминала Коледа. За един проект и за една  кауза, която успя да впечатли ученици и учители.

Декември! Сняг. И коледни приготовления. Но за три момичета от годечката гимназия ангажиментите не свършват дотук. Ученическият проект "Щастлива Коледа" стартира в началото на последния месец. А всичко се зароди с една идея от благотворителен характер.

„Главната цел на нашия проект бе да зарадваме децата в неравностойно положение за празниците!“ разказа Виолина Николова, участник и съорганизатор, „Поставихме кутии за дарения на всеки етаж в училищната сграда, като преди това влизахме в учебните часове и съобщавахме на учениците за тяхното предназначение.“

И въпросните кутии започват да се пълнят... всеки ден! Възпитаниците на СУ "Проф. д-р Асен Златаров" даряват плюшени играчки, дрехи, обувки, ученически материали.

„Отне време, докато сортираме всичко. Изобилие от нови дрехи, изпрани!, играчки за най-малките, обувки... наистина много хора се отзоваха и ни помогнаха.“ споделиха Ванеса Александрова и Веселина Станкова, „инициатори“ на благотворителността.

За три седмици момичетата събират над десет кутии! Разпределени, опаковани и адресирани, привечер на Коледа те поемат към селата Туден, Ропот, Шума, Комщица, Равна, за да се превърнат в нечий неочакван подарък.

„Тук искам да благодаря на директора на гимназията и на Боян Тодоров за подкрепата, дадена ни по време на изпълнението на проекта. Без тяхната помощ нямаше да се справим!“ - В. Николова. - "Боян Тодоров знаеше всеки заплануван адрес. Благодарение на него успяхме да посетим всички."

Веселина, Виолина и Ванеса - ученици от XII в

СУ „Проф. д-р Асен Златаров“

И цялата вечер се превръща в дълго пътуване. Пътят - неудобен, времето също не предразполага трите момичета, но това ги мотивира още повече да достигнат крайната си цел. Неусетно кутиите намаляват, изброените под точки адреси постепенно се зачеркват. Докато и последното дете не получи своя коледен подарък...

„Да наблюдаваш радостта в очите на децата на този празник бе нещо незабравимо! “ споделя Ванеса. „Радвам се, че бях част от проекта, защото имах възможността да дам част от себе си за една добра кауза, за нещо, което истински си заслужава!“

„Надявам се да сме успели да ги зарадваме така, както ние се радвахме! “ - съобщава Веселина. „Силно вярвам, че нашият проект ще продължи и в бъдеще.“

Аз също вярвам, че тази благотворителна инициатива няма да се изгуби във време и пространство. Добрият пример ще се помни, ще се подражава. И най-важното - ще се предава нататък... когато други хора ще поемат по вече изминатия път с нов устрем, нови идеи, с готовност да оставят част от себе си на тази кауза... както тези три момичета направиха!

Симеон Симеонов