Езикът на разбирателството

Самодейци от СУ "Проф. д-р Асен Златаров" към НЧ "Н. Й. Вапцаров" бяха на обучение за ученици в град Радомир по програма "Младите хора за езика на разбирателството". Сбирката на младежите от всички градове беше организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност - Амалипе.

Учениците се представиха един на друг, след което преминаха към общата сесия на тема "Агресията и насилието с обяснителни модели и провокиращи фактори" и "Насилието в дигиталния свят и какво трябва да знаем".

Интересно за всички присъстващи беше, когато се разиграваха роли, измислени от тях по дадена тема.

Накрая бяха наградени всички самодейци с тениска и шапка, които бяха с логото на център Амалипе, а специални награди получиха и всички ръководители на групите. За изненада бяха поканени кукери, които прогониха злите сили.

Юлиана Станимирова

Празник на буквите

Как отпразнуваха първия си важен училищен празник учениците от I клас - Празникът на буквите, вижте в репортажа на Алекзандра Любомирова и Светослав Светославов!

Моят учител е супергерой - конкурс са талантливи малки писатели!

СУ " Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Годеч уведомява своите най- малки ученици, че фондация "Тебешир" организира Национален конкурс за приказка на тема " Моят учител е супергерой". Чрез конкурса се дава възможност на учениците, които обичат да пишат, да се замислят какво според тях означава да бъдеш добър учител и да разкажат за учителите, които ги вдъхновяват.
В конкурса могат да участват ученици от 2 до 7 клас в три възрастови групи:

- 2 и 3 клас
- 4 и 5 клас
- 6 и 7 клас

Всеки ученик може да изпрати по една приказка, която трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

- Приказите трябва да бъдат написани на ръка, на хартия размер А4, като няма ограничения относно броя страници.
- Няма ограничения относно жанра и формата на приказките.
- Към всяка приказа да бъде прикрепен отделен лист със следните данни: трите имена на ученика, пълното име на училището, което посещава ученикът, клас, телефон, e-mail и трите имена на родител/настойник.

Приказките се изпращат до 13 април 2018г. на адрес :
Фондация " ТЕБЕШИР" , София 1000, бул. " Евлоги и Христо Георгиеви" № 68, ап. 4

Победителите в конкурса ще бъдат обявени на сайта на Фондация " ТЕБЕШИР" (www.tebeshir.bg) през месец май.

Надяваме се нашите млади таланти да се включат и им пожелаваме успех!

Екипът на "Междучасие"

Една вечер през декември... (или как три момичета промениха Коледа)

Март е... а след коледните празници календарът сякаш с още по-ускорен ритъм  започна да къса дните от себе си. Затова ще върнем времевата линия назад... един...два... три месеца. Ще върнем и снега, заедно с неприветливото време. Защото дойде моментът да Ви разкажем за една изминала Коледа. За един проект и за една  кауза, която успя да впечатли ученици и учители.

Декември! Сняг. И коледни приготовления. Но за три момичета от годечката гимназия ангажиментите не свършват дотук. Ученическият проект "Щастлива Коледа" стартира в началото на последния месец. А всичко се зароди с една идея от благотворителен характер.

„Главната цел на нашия проект бе да зарадваме децата в неравностойно положение за празниците!“ разказа Виолина Николова, участник и съорганизатор, „Поставихме кутии за дарения на всеки етаж в училищната сграда, като преди това влизахме в учебните часове и съобщавахме на учениците за тяхното предназначение.“

И въпросните кутии започват да се пълнят... всеки ден! Възпитаниците на СУ "Проф. д-р Асен Златаров" даряват плюшени играчки, дрехи, обувки, ученически материали.

„Отне време, докато сортираме всичко. Изобилие от нови дрехи, изпрани!, играчки за най-малките, обувки... наистина много хора се отзоваха и ни помогнаха.“ споделиха Ванеса Александрова и Веселина Станкова, „инициатори“ на благотворителността.

За три седмици момичетата събират над десет кутии! Разпределени, опаковани и адресирани, привечер на Коледа те поемат към селата Туден, Ропот, Шума, Комщица, Равна, за да се превърнат в нечий неочакван подарък.

„Тук искам да благодаря на директора на гимназията и на Боян Тодоров за подкрепата, дадена ни по време на изпълнението на проекта. Без тяхната помощ нямаше да се справим!“ - В. Николова. - "Боян Тодоров знаеше всеки заплануван адрес. Благодарение на него успяхме да посетим всички."

Веселина, Виолина и Ванеса - ученици от XII в

СУ „Проф. д-р Асен Златаров“

И цялата вечер се превръща в дълго пътуване. Пътят - неудобен, времето също не предразполага трите момичета, но това ги мотивира още повече да достигнат крайната си цел. Неусетно кутиите намаляват, изброените под точки адреси постепенно се зачеркват. Докато и последното дете не получи своя коледен подарък...

„Да наблюдаваш радостта в очите на децата на този празник бе нещо незабравимо! “ споделя Ванеса. „Радвам се, че бях част от проекта, защото имах възможността да дам част от себе си за една добра кауза, за нещо, което истински си заслужава!“

„Надявам се да сме успели да ги зарадваме така, както ние се радвахме! “ - съобщава Веселина. „Силно вярвам, че нашият проект ще продължи и в бъдеще.“

Аз също вярвам, че тази благотворителна инициатива няма да се изгуби във време и пространство. Добрият пример ще се помни, ще се подражава. И най-важното - ще се предава нататък... когато други хора ще поемат по вече изминатия път с нов устрем, нови идеи, с готовност да оставят част от себе си на тази кауза... както тези три момичета направиха!

Симеон Симеонов

Аз, спортистът

За някои спортът има различни наименования - работа, игра, начин на живот. Чрез него човек упражнява силата на духа, решителността си, концентрацията на ума. Спортът е с нас от самия изгрев на човечеството под всякаква форма. Но за съжаление колкото по-бързо променлив  е 21 век, толкова по-заседнал и нездравословен начин на живот водим ние - хората, жертви на затлъстяването, на новопоявилите се болести.
Въпреки това милиони хора ежедневно се грижат за здравето си като спортуват. Годечките ученици са отличен показател! Именно затова нашата рубрика е посветена на тях и примера, който дават.
Днес в "Аз, спортистът"ще Ви представим едно момиче, потопило се в света на тренировките, не от любов към спорта, а просто за развлечение. Приятно четене!

Разкажи ни малко за себе си.
Здравейте, казвам се Пламена Захариева Веселинова, ученичка в 9 клас и много обичам да спортувам.

Кой е твоят спорт и как се реши да го тренираш?
Започнах да тренирам волейбол миналото лято, защото приятелките ми вече бяха в отбора. Разказваха ми как са се забавлявали по време на тренировките и реших да опитам.

В кой отбор си и кой го ръководи?
Играя във ВК „КОМ Годеч“, а треньорът ни е Бойко Милушев.

Имаш ли любим отбор/ играч, който те вдъхновява?
Все още нямам, но въпреки това спортът продължава да ме привлича.

Какви са най-големите ти постижения във волейбола?
Може би мачът с Локомотив София и Славия през 2017г., на който заехме трето място.

Мислиш ли да се занимаваш професионално с волейбол или ще си остане просто развлечение?
Засега не мисля. Той е просто развлечение през ученическите години.

Какво друго обичаш да правиш през свободното си време?
Да ходя на народни танци, да се разхождам в гората - така най-често запълвам времето си.

Как успяваш да съчетаваш училището със спорта?
Когато човек желае нещо, прави невъзможното, за да постигне и осъществи целите си!

Последни слова, с които да вдъхновиш читателите ни.
Съветвам всички хора да спортуват и да правят чести разходки из годечката природа. Спортът е здраве!

Димитър Иванов

Венислав Георгиев

Моята красива България

Алдомировското блато е обявено за защитена местност като част от Защитна зона "Драгоман". Обитава се от много редки видове растения и водолюбиви птици.
има блатно кокиче, което е известно с лечебните си свойства.

Риболовът е разрешен през периода, когато той не пречи на птиците, които гнездят. Извършва се само от брега, без да се влиза с лодки, защото по този начин се нарушава спокойствието на рядкосрещаните видове.

През 2012г. започват дейности за възстановяване а "Алдомировското блато". То пресъхва година по-късно, заради голяма пукнатина, образувана от сеизмична дейност. Същата година тази пукнатина бива запълнена и живота в това красиво плато се възражда отново.

Венета Веселинова

ВИЕ ПИТАТЕ - ТЕ ОТГОВАРЯТ

Днес , за да отговори на вашите въпроси, пред камерата на " Междучасие" е училищният психолог Димитър Драгомиров. Приятно гледане.

Анна Пейчева

Светослав Светославов

Алекзандра Любомирова

С непърпение и малко несигурност очаквам големия ден!

Абитуриентският бал е едно от най-вълнуващите събития в живота на всеки ученик. Тогава се завършва цял един етап от израстването, обръща се новата страница, а зад нея остават незабравимите, безгрижни моменти с приятели и съученици. Предстои на тазгодишните абитуриенти да се сблъскат за първи път с понятието реалност и да поемат по своя път.

Следващият участник в нашата рубрика е един от първенците по успех в 12 клас на СУ "Проф. д-р Асен Златаров". Кой е той, какви са неговите амбиции и емоции на финала, ще разберете в интервюто, което той ни даде.

Представи се.
Казвам се Лъчезар Любомиров и в момента съм 12-ти клас.

Започна ли приготовленията за бала?
Да! Само облеклото ми не е завършено докрай.

С нетърпение ли очакваш 24 май?
С голямо нетърпение и може би с малко несигурност очаквам големия ден, в който ще завърша средното си образование.

Ти си един от знаменосците на випуск 2018. Гордееш ли се с това?
Определено. Това е голяма чест за мен.

Какво ще ти липсва от училището?
Съучениците, забавните моменти с тях и общо взето всичко с изключение на контролните.

Какви са твоите емоции на финала на ученическите ти години?
Изпитвам лека носталгия, защото знам, че само след няколко месеца нещата ще се променят коренно, но в същото време съм позитивно настроен за среща с нови хора.

Имаш ли любима случка, която няма да забравиш?
Когато моите съученици ми бяха направили изненада за рождения ден и бяха приготвили торта.

На каква възраст и от кой клас са ти останали най-хубавите спомени?
Всичките години са ми донесли хубави спомени, не мога да посоча определен клас или срок.

Бил си пълен отличник от първи до дванадесети клас. Трудно ли беше да постигнеш този резултат?
Определено трябваше да се потрудя, за да успея.

Имаш ли любим учител, който е оставил траен отпечатък в съзнанието ти?
Нямам любим учител, но най-силно впечатление ми направи г-н Методий Кирилов. Той провеждаше много забавни часове с нас. Освен това ни извеждаше на разходки навън сред природата.

Ще продължиш ли своето образование? Каква специалност си избрал?
Искам да запиша софтуерно инженерство в Софийски университет.

Как виждаш себе си след 10 години?
Като реализирал се програмист и надявам се семеен.

Като отличник, най-вероятно си имал някакви изяви ( науки, спорт и др.). Разкажи ни за тях.
Ходех редовно по олимпиади, най-вече по химия и физика. Почти винаги стигах до областния кръг, а в седми клас по физика за малко не се класирах за националния, не ми достигна само една точка. Тренирах 4-5 години хип-хоп в X-Mob Crew. От 2015-та до днес съм член на местния волейболен отбол - ВК "Годеч Волей".

Любител ли си на изкуството?
 Много обичам изкуството. Най-вече харесвам музиката, изобразителното изкуство и спортната гимнастика.

С какво запълваш свободното си време след последния звънец?
Времето след училище го запълвам предимно с учене и спорт.

Какъв съвет ще дадеш на по-малките ученици?
Да са много здрави, щастливи и ученолюбиви!

Габриел Георгиев
Пламена Веселинова

На някои хора им е нужна просто една усмивка...

Основната цел на литературните конкурси е да подтикне своите участници към по-различен начин на мислене. И наистина нашето благородно състезание, организирано от СУ 
„Проф. д-р Асен Златаров“, успя да награди именно оригиналността, усилията и талантът на още един участник, заел челна позиция в класирането.
Представяме Ви есето на Цветан Симеонов на тема "Смехът е кислород за живота"!

Нескрит е фактът, че смехът поддържа както физическата, така и психическата стабилност на човека. Защо обаче усмивките и грейналите ни очи изчезват и се появяват все по- рядко? Дали животът ни е станал твърде мрачен и еднообразен, или ние го превръщаме в такъв?

            Всъщност усмивката не е нито умение, нито се дължи на възпитанието. Смехът и забавленията карат хората да се чувстват по- спокойни, уравновесени и радостни. Смехът предизвиква заразяващо щастие, което сближава хората. Така щастливият и позитивен човек предава своята енергия и на околните. Но какво е да си щастлив? Щастието се крие в мечтите, в добрите приятелски и семейни отношения, в светлите спомени, в празниците. Това е сила, която ни кара да вярваме в доброто.

            Но, разбира се, има и много причини щастието да липсва в живота и ежедневието ни. Прекъсването на приятелство, смъртта на близък човек или дори лошото време потискат щастливите ни лица, като успяват да предизвикат мрачни мисли и емоции. Самотните и бедните също не могат да се похвалят с доста радостни и щастливи моменти от своя живот.

            Но на някои хора им е нужна просто една усмивка, за да се почувстват по- добре. Защото щастието се крие в малките жестове, каращи ни да се чувстваме специални. И ако  повярваме в себе си, освободим омразата, гнева и напрежението от мислите си, ще започнем да усещаме промяна в себе си. Промяна към нещо по-добро. И ако кислородът, навсякъде около нас, е смях... заразяващ и завладяващ... значи ще бъде другото лице на щастието. А щастието е мечтаният живот. Живот, изпълнен със спокойствие, любов, доверие и радостни моменти! Живот, изпълнен с вяра, мечти и  надежди! Живот без омраза, злоба и завист! Живот, който си заслужава да се живее!

Екипът на в-к "Междучасие"

140 години от Освобождението на България!

Утре е 3 март, светла дата в нашата история. Утре празнуваме 140 години от Освобождението на България от османско владичество, почитаме героите на националноосвободителното движение и всички българи, загинали за свободата на родината ни. 

По случай Националният празник днес в СУ "Проф. д-р Асен Златаров" беше организиран рецитал, в който взеха участие ученици от седми клас, под ръководството на учителката по български език и литература г-жа Маргаритка Ангелова. Децата припомниха на своите съученици основните битки довели до освобождението ни, рецитираха стихове , посветени на тежките борби по време на робството, а седмокласничката Антония Баева изпя най-хубавата революционна песен - "Кой уши байряка". Директорката на училището г-жа

Илина Николова призова своите възпитаници да помнят миналото и да пазят българския дух и традиции, а на края на празничната програма изпя в дует с Антония популярна българска народна песен, с което предизвика възторг и аплодисменти от учениците.

Екипът на "Междучасие"

снимки: Елизабет Людмилова