Градът с хилядите скулптури

Първото пътуване извън пределите на страната винаги се помни. И този спомен може да бъде част от Англия, Франция, Филипините или някой по-екзотичен остров в Индийския океан. Моят обаче е запечатан в Македония. В Скопие – градът на хилядите скулптури.

Първото ми впечатление, когато пристигнахме на гарата, бе свързано с досадните запитвания на таксиджиите – „Накъде отивате?“, „Да ви закарам до някой хотел? Хайде, ще има намаление.“, „Оо, ама вие говорите бУгЪрски! Към центъра ли сте? “...

С тези малки жълти изключения, македонците са много дружелюбни хора. Изпаднеш ли в затруднение, буквално всеки ще се отзове на помощ.

 

Основната „причина“ за това отскачане до съседната държава бе филмовият фестивал „Giffoni Macedonia 2017“ . Многообразие от страхотни филми, участници от различни страни, дискусии, работилници в духа на киното („Писане на сценарий“, „Анимация“, „Видео“ и т.н.) и свободно време, в което да опознаеш града.

На близо 18 километра от Скопие се намира село Мралино. И една малка ферма, в която отседнах за седмица. С изключителни стопани – голямо семейство и обилна трапеза, като най-често задаваният въпрос бе „Ке ядеш ли?“

Пътувахме с двуетажни автобуси, подобно на тези в Англия, но не го споменавайте пред македонци, защото ще си помислят, че ги обвинявате в плагиатство, а видиш ли англичаните са копирали от тях. Извън кръга на шегата, по-възрастните националисти държат изключително много на историята и културните си паметници. Техни собствени или не... Като се започне от гръцки, египетски и се стигне до български. Чухме доста интересни интерпретации за това, че Юлий Цезар или Клеопатра имат македонски корени. А за гигантската статуя на „цар Самоил“ в центъра на града не искаха да споменат.

Младото поколение е различно. Учтиво и съобръзяващо се. Привечер автобусът ми винаги бе препълнен с ученици. И двата етажа. Бях близо до изхода, когато видях, че в края стои едно празно място, което младежите заобикаляха. Никой не седна, докато не дойде един възрастен и не зае свободното пространство. В България това няма да се види...

В река Вардар плуваха два огромни кораба ( ресторанти ), които на фона на денонощната класическа музика, формираха картина, която не се забравя лесно. Мостовете, също. От страна на архитектурата в Скопие наистина има какво да се види, макар че македонците не са особено горди с тези придобивки.

Програмата на фестивала започваше сутрин от 9.30ч. Разделени в три възрастови категории, ние – seniors – отивахме в кино „Милениум“ за всяка прожекция. Сетне следваше кратка дискусия, обяд и двучасова работилница. А във вечерта на изпращането всички работилници представиха своя труд. И наистина бе много интересно да се види резултатът от едноседмичната работа – музика, театър, танци, сценарии, анимации и видеа... изработени с усилие, желание и чувство.

Избраха се и трите най-завладяващи филмови прожекции – държавите победителки бяха Германия, Русия и Македония.

Имаше и доста забавни обстоятелства. Македонският език е сходен по значение и думи с българския, но започнеш ли да слушаш внимателно, ще възприемеш едва 80% от казаното. Първи ден във фермата, в края на деня бабата ме попита „Ке одиш ли да се тушираш?“... представям си моето изражение в този момент, защото тя започна да се смее и повтори „Душ? Вода?!“. Заглеждайки витрините по магазините, ние българите много се смяхме. Обяви от типа на „Бараме продавачка“ (барам = търся ) не останаха дълго скрити от нашите очи.

Ако цялата тази еуфория трябва да се назове с няколко думи, ще трябва да определя престоя си в Скопие като незабравимо преживяване! Нови приятели от Сърбия, Македония, Грузия, Италия и Румъния... Възможността да тренираш уменията си на англоговорящ. И още стотици незабравими моменти, събрани в рамките на седем дни.

При първа възможност бих останал в Скопие или Мралино поне за още една седмица. А след всички тези приятели и спомени, които оставих зад границата, вече имам и причина да се върна.

Симеон Симеонов