Първото пътуване извън пределите на страната винаги се
помни. И този спомен може да бъде част от Англия, Франция, Филипините или някой
по-екзотичен остров в Индийския океан. Моят обаче е запечатан в Македония. В
Скопие – градът на хилядите скулптури.
Първото ми впечатление, когато пристигнахме на гарата, бе
свързано с досадните запитвания на таксиджиите – „Накъде отивате?“, „Да ви
закарам до някой хотел? Хайде, ще има намаление.“, „Оо, ама вие говорите бУгЪрски! Към центъра ли сте? “...
С тези малки жълти
изключения, македонците са много дружелюбни хора. Изпаднеш ли в затруднение,
буквално всеки ще се отзове на помощ.
Основната „причина“ за това отскачане до съседната
държава бе филмовият фестивал „Giffoni Macedonia 2017“ . Многообразие от страхотни
филми, участници от различни страни, дискусии, работилници в духа на киното („Писане на сценарий“, „Анимация“, „Видео“ и т.н.) и свободно време, в което да опознаеш града.
На близо 18 километра от Скопие се намира село Мралино. И
една малка ферма, в която отседнах за седмица. С изключителни стопани – голямо
семейство и обилна трапеза, като най-често задаваният въпрос бе „Ке ядеш ли?“
Пътувахме с двуетажни автобуси, подобно на тези в Англия,
но не го споменавайте пред македонци, защото ще си помислят, че ги обвинявате в
плагиатство, а видиш ли англичаните са копирали от тях. Извън кръга на шегата,
по-възрастните националисти държат изключително много на историята и културните си паметници. Техни
собствени или не... Като се започне от гръцки, египетски и се стигне до български.
Чухме доста интересни интерпретации за това, че Юлий Цезар или Клеопатра имат
македонски корени. А за гигантската статуя на „цар Самоил“ в центъра на града не искаха да споменат.
Младото поколение е различно. Учтиво и съобръзяващо се.
Привечер автобусът ми винаги бе препълнен с ученици. И двата етажа. Бях близо
до изхода, когато видях, че в края стои едно празно място, което младежите
заобикаляха. Никой не седна, докато не дойде един възрастен и не зае свободното
пространство. В България това няма да се види...
В река Вардар плуваха два огромни кораба ( ресторанти ), които на фона на
денонощната класическа музика, формираха картина, която не се забравя лесно.
Мостовете, също. От страна на архитектурата в Скопие наистина има какво да се
види, макар че македонците не са особено горди с тези придобивки.
Програмата на фестивала започваше сутрин от 9.30ч.
Разделени в три възрастови категории, ние –
seniors – отивахме
в кино „Милениум“ за всяка прожекция. Сетне следваше кратка дискусия, обяд и
двучасова работилница. А във вечерта на изпращането всички работилници
представиха своя труд. И наистина бе много интересно да се види резултатът от
едноседмичната работа – музика, театър, танци, сценарии, анимации и видеа...
изработени с усилие, желание и чувство.
Избраха се и трите най-завладяващи филмови прожекции –
държавите победителки бяха Германия, Русия и Македония.
Имаше и доста забавни обстоятелства. Македонският език е
сходен по значение и думи с българския, но започнеш ли да слушаш внимателно, ще
възприемеш едва 80% от казаното. Първи ден във фермата, в края на деня бабата
ме попита „Ке одиш ли да се тушираш?“...
представям си моето изражение в този момент, защото тя започна да се смее и
повтори „Душ? Вода?!“. Заглеждайки
витрините по магазините, ние българите много се смяхме. Обяви от типа на
„Бараме продавачка“ (барам = търся ) не останаха дълго
скрити от нашите очи.
Ако цялата тази еуфория трябва да се назове с няколко
думи, ще трябва да определя престоя си в Скопие като незабравимо преживяване! Нови
приятели от Сърбия, Македония, Грузия, Италия и Румъния... Възможността да
тренираш уменията си на англоговорящ. И още стотици незабравими моменти,
събрани в рамките на седем дни.
При първа възможност бих останал в Скопие или Мралино поне
за още една седмица. А след всички тези приятели и спомени, които оставих зад
границата, вече имам и причина да се върна.
Симеон Симеонов
