петък, 2 юни 2017 г.

Сирени и венци за Деня на Ботев


    На 2-ри юни почитаме паметта на Христо Ботев. Личността, животът и творчеството му могат да бъдат изразени с една дума: борба. С това всъщност не казваме нищо ново. Но когато се касае за писатели с изключителна популярност, дълбоко залегнали в съзнанието на своя народ, с времето и най- точните определения избледняват. Затова е необходимо да се връщаме към тях и да обновяваме съдържанието им.
   Захари Стоянов пише в своята биография посветена на Ботев- „…Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи.“
  На 02.06.2017г. Община Годеч тържествено отбеляза Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. Тържеството се проведе пред паметника на загиналите за свободата на България, който се намира в центъра на града. Присъстваха всички ученици и преподаватели от СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, които с бодра крачка и знаме в ръка вкупом отидоха пред паметника. Присъстваха също така общински представители и граждани на Годеч.  Тържеството започна с поднасянето на венци от СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ и военнослужещите от военно формирование 34 420- град Костинброд с подполковник Благовест Николов, които взеха участие в отбелязването на празника.

  Господин Методий Кирилов- учител от годечката гимназия, рецитира известно стихотворение на Ботев: „Хайдути“… „Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна- запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи- за Чавдар страшен хайдутин, за Чавдар вехта войвода- синът на Петка Страшника.“
  Следва речта на кмета на общината- г-н Радослав Асенов, който тържествено призова гражданите да не забравят делото на Ботев и на всички, които са били заедно с него в четата му…„Поклон пред тяхното дело и пред тяхната саможертва.“- добави той.
  Господин Методий Кирилов рецитира и още едно стихотворение на Ботев- „ На прощаване“…“Не плачи, майко, ни тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих за първо чедо да жалиш!“ , и стихотворението „Той не умира“ от Иван Вазов, което е посветено на Христо Ботев… „На Волът, сред пустинния Балкан, огласян някога от диви орди, седях в глогините, де в кръв облян, паднал певецът горди..“.



След думите на г-н Кирилов „Той не умира!“ в 12:00 часа пуснаха сирената, а гражданите почитно я уважиха, седейки мирно и показвайки съпричастност към загиналите за свободата на България!



Ирена Евстатиева