понеделник, 6 януари 2020 г.

In-depth interview with Marko Tropolski and Petuniq Sloveva by Simeon Aleksandrov



In my aforementioned project work I will analyze the traditions and their worse going in Macedonia. Today is 6th of January – here we celebrate Yordanovday, Macedonians as well. I will talk with two natives to discuss the non-equally traditions in Christianity, more especially – today’s one. 



-       I am talking directly with Marko Tropolovski and Petuniq Sloveva. The topic of our discussion is pretty common, we are connected in distance by phone call, but I hope we clearly hear each other. 
-       M: Hello.
-       P: Good evening.
-       Years ago, in the south part of Macedonia on Yordanovday a female villager enters the river and finds the holy cross. Is that correct?
-       P: The whole thing is true. There were plenty of news about, but it flew out fast.
-       M: Bullshit! Women cannot participate in such traditions! There are rules and vows that need to be respected! When that happened? Hurry up, tell me!
-       P: What kind of laws, you stupid?! 
-       M: The church ones! 
-       P: laugs What about the Church? Where it’s mentioned that women cannot participate?
-       M: Since I was born, and I just turned 43, I have never seen a female shit  going to the river on that day in Macedonia! 
-       Isn’t that an act of fully discrimination? Why is common in 21st century to exist such a disunion? 
-       M: No! If it can’t be, it can’t be! It’s been like that for decades! 
-       P: Women couldn’t vote as well, now they have the right to it! 
-       M: They need to give us back that time! Cause women vote only for the dumpiest candidates. My mother used to tell that, she knows a lot about politics. She has observed the situations.  
-       Your mother, I guess, is a woman. Why did she vote? 
-       M: My mother is different thing.
-       P: How come? All women were the same and even worse, wasn’t that correct? 
-       M: My mother isn’t so incompetent. Like that journalist, who always runs after events and reports all the stuff Macedonians can’t stand of hearing. You should know where you must go – and where not! 
-       What kind of stuff you, Macedonians, can’t stand hearing?
-       M: To mess around with our traditions and history and make us fools. 
-       When people did mess with your traditions?
-       M: When the insane villager went to the river, searching for the cross on Yordanovday?
-       The woman who found the cross?
-       M: Yes!
-       So you admit that a woman found the Holy cross.
-       M: I don’t admit anything! 
-       Petuniq, are you still here? 
-       P: Yeah, I’m just listening to his bullshit. 
-       Bullshit? 
-       P: Men-sized bullshit. 
-       Why does everyone put men and women under the common denominator
-       P: Cause they are all the same. Just a waste of time. 
-       М: You know what kind of women say that.. only those, who nobody wants to…. 
-       P: See?! Here you go. Only a single thought in their mind. 
-       What are your thoughts now? 
-       P: Thoughts about friends, family, weekends and places. 
-       M: Women just don’t know what to choose. In Macedonia we have a close joke – there’s a woman on her own on a desert island. What is she gonna pick first – her phone or her lipstick? 
-       P: I have no idea what he’s talking about – I’ve never heard that stupid kind of joke. But we are thinking of much more stuff than the aforementioned. But you know why Macedonia is still down on scale. Because of its men. 
-       M: What scale? It’s exactly like the joke says! 
-       And what would you choose, Marko? If you were on that desert island?
-       M: Pair of ladies, I guess. 
-       P: I wish they are lesbians!
-       Do you have anything against homosexuality, Petuniq? 
-       P: No, but that would keep his mouth shut for a moment or two. 
-       M: If they were lesbians - even better!
-       It’s quite positive you support LGBTQ+ community. Is that a still tabby topic in Macedonia? 
-       M: I don’t care about those faggots, until they don’t tick it in my face. 
-       Has anyone ever tried to tick something in your face? 
-       M: They haven’t.
-       P: Come on, just admit it. We are not gonna judge.
-       M: I won’t talk anymore until she goes away from our conversation! 
-       Where must she go away? You are in Skopje, aren’t you?  
-       M: I’m not sharing my location. 
-       Why?
-       None of your business. 
-       What are you concerned of? Phobia of persecution? 
-       M: laughs. Смее се. NO! Who’s gonna follow me? 
-       P: The aforementioned faggots. laughs
-       In Macedonia cases of persecution are increasing. Not in Skopje, especially, mostly in the small towns and villages. Elderly people are beaten up just to be robbed.  
-       M: That’s not a new. 
-       P: he had a common case. My old neighbor on second floor got robbed but she never locked the door. She wasn’t beaten but indeed got pretty terrified. 
-       How old is she?
-       P: In her late forties. 
-       M: And that’s senility? God! I am almost that age! That’s why Macedonia is a country of…
-       Country of what?
-       M: Of shit! 
-       Because of Petuniq? Is that what you tried to announce? 
-       M: No offense. Just an ascertainment. 
-       P: You can’t offend me. You will never reach my place so I can get offended by you.
-       M: I will not reach you, cause I will need to step back. 
-       Petuniq, how reachable is your place.  
-       P: What place? 
-       You said Marko would never reach your place. Has he ever tried to irrupt you at home? 
-       P: Well, no. That was just a metaphor. 
-       M: How can I irrupt her, you stupid? She’s never seen me before!   
-       But you have seen her? 
-       God! Is that an interview or what? We began with a certain topic and ended up where? 
-       We talked about the woman, who enters the river, You both spoke enough, and I am greatfu… 
-       M: Oh, don’t bother me anymore! I have no idea why I accepted such an invitation. From Bulgarian! 
-       P: Finally, cause you talk a lot but say anything at the same time. 
-       Marko hung up. 
-       P: Let him go in his desert island. 
-       What island? 
-       The ‘joke’ one… with his pair of ladies, you remember. 
-       Eventually if you were stuck on that island, what two items would you pick? 
-       Oh, it’s hard to answer. Too many options. But most likely, it’s gonna be the lipstick and my phone, But I hope you understand, couldn’t admit in front of that idiot, we would make fun of me. laughs Okay, thank you for inviting me to talk. I hope everything went positive. It was super weird. Wish you luck!

-       Thank you for participating! I’m glad you enjoyed it. I still have mixed feelings about … she hung up. 

"Not the difference, but division (which is not always based on - and justified by difference) between people is the basis for their opposition. Difference is a destructive factor in the world order. Continuous recognition and the difference(s) produced in such a way oblige in the liabilities or assets of this difference, because any other difference, opposing two parties in a given communication relation, is designed and possibly collapsed. " (Paunova, S. “Interpersonal Internet Communications”, page 178, Sofia

That's the end line I put here. Everything the quite points, I already showed you in the interview. 

Дълбочинно интервю на тема “Насилието над жените в България” с Галя Бориславова на Гергана Хаджигеоргиева



“Дълбочинното интервю е първият социологически изследователски метод, който излиза от традиционната рамка на количествените методи и поставя началото на нова категория методи за набираме на емпирична информация.”  Прието е да се смята, че първите разновидности на дълбочинното интервю водят началото си от 30-те години на ХХ-ти век, когато американски изследователи заимстват идеята за клиничното интервю от психиатрията и на тази основа създават метода „изследователско интервю”. В първите години, непосредствено след възникването си, изследователското интервю действително има много общи черти с клиничното интервю – процесът на набиране на информация при него се извършва под формата на контролирана беседа, с предварително формулирана една или няколко общи теми за събеседване. Идеята на изследователското интервю е съзнателно да се създадат такива условия за водене на привидно „непосредствен” разговор, при който изследваното лице да свали маската на социално приемливото поведение и да сподели свои съкровени мисли, оценки, очаквания, нагласи и т.н. При тези ранни фази на създаване на метода изследователско интервю, изследователят предварително не знае точно в коя посока ще поеме интервюто и какви ще са познавателните резултати. Смисълът на този вид интервю е самият факт на споделянето и разкриването на лична информация. Изследваните лица извеждат акцентите, те решават кое е важното за споделяне и реално те задават съдържателните конструкти на интервюто. Ето защо е прието да се смята, че в този си вид изследователското интервю е твърде близко до клиничното интервю.
Обект на изследване е жена на име Галя Бориславова, която има пряко участие в организацията на протестите срещу насилието над жените в България. Тя е член на “Български фонд за жените” и има 3-годишен опит в тази сфера. 
Целта на това дълбочинно интервю е да посочи причините и степента на участието на Галя Бориславова в активисткото движение срещу насилието над жените в България. Имам нейното разрешение да използвам името ѝ и да публикувам нашия разговор. 
Легенда: 
Г. Б. – Галя Бориславова
И. – интервюиращ (Гергана Хаджигеоргиева)

Представяне
И.: Галя, ти си един от активните участници в организирането на протести срещу насилието над жените в София. Какво те кара да си толкова дейна?
Г. Б.:Насилието и неравноправието за сметка на жените в България е много сериозен проблем, на който, за съжаление, не се обръща достатъчно внимание. Много хора са с впечатлението, че реално такъв проблем няма и всичко е плод на “феми-нацистко” въображение.

И.: Ти самоопределяш ли се като феми-нацистка?
Г. Б.: Аз съм преди всичко активист. Този израз се използва с цел обида, но истинското му значение – феминистка – означава само и единствено желание за равнопоставеност. Феминистките не са мъжкарани и мъжемразки. Не би трябвало да се прави такава асоциация.

И.: Кой прави тази асоциация?
Г. Б.: Предимно мъже, които изпитват някакъв вид страх към силни жени, но и покрай тях някои жени, които се опитват всячески да се разграничат от това движение.

И.: Това влияе ли ти по някакъв начин?
Г. Б.: Когато става въпрос за необразованост – не. Но има и хора, които се опитват да те наранят по някакъв начин заради това, че искаш да имаш същите права като един мъж. 

И.: Към теб имало ли е подобно отношение?
Г. Б.: Ооо, да. Драли  са ми колата, замеряли са ме с боклуци около протестите, подвиквали са ми. Имаше един случай, в който ме бяха проследили до вкъщи. Чухака ми по вратата, шашнаха съседите. Беше голям цирк. 

И.: Как се справи със ситуацията.
Г. Б.: Още на следващия ден подадох сигнал, но нищо не стана. Нямаше какво да се направи, а  и не очаквах да ми помогнат.

И.: Защо не?
Г. Б.: Защото и преди съм се обръщала към полицията, преди много години, но не ми обърнаха внимание.

И.: За какво?
Г. Б.: Имаше един инцидент в училище с едни момчета от съседната паралелка. Сигурно съм била 3-4 клас. Счупиха ми ръката в тоалетната. 

И.: Нямаше ли някакви последици?
Г. Б.: Малко ги скастриха, но нямаше санкции. А аз си влачех гипса 2 месеца?

И.: Родителите ти как действаха?
Г. Б.: Преместиха ме от училището. Даже ми казаха, че вината си била моя, защото съм се закачала с момчета. 

И.: Все още ли са на това мнение?
Г. Б.: Честно казано, не знам. 

И.: Имаш ли тяхната подкрепа в това, което вършиш за всички жени в България?
Г. Б.: Семейството ми е изключително традиционно – жената живее в кухнята, мъжът командва. Отдавна съм се отказала да променя нещо там.

И.: Как си успяла да се абстрахираш от този пример?
Г. Б.: Примерът не винаги е бил лош. Когато всеки си има роля, животът изглежда много подреден. Но никога не бива човек да се чувства виновен, че някой го е наранил. Този начин на мислене – че жената трябва да е с ниско сведена глава и да е по-тиха от водата ми е против природата. 

И.: Как смяташ да вдигнеш главите на българските жени?

Г. Б.: Преди всичко трябва да стане ясно, че проблем има. След това, че всички хора имаме равни права и трябва да ги отстояваме. Може да сме различни, но това не ни прави неравни. Не мразя мъже, обичам ги. Но като жени трябва да осъзнаем, че нямаме нужда от мъж, за да сме в безопасност, да се чувстваме значими и да имаме стойност. Това важи са всички аспекти от живота. 

И.: Ти успяла ли си да стигнеш до това ниво на самодостатъчност?
Г. Б.; Мога още да работя по себе си. Стига да знам, че влияя на други жени да поемат по този път – достатъчно ми е. 
Благодарности за интервюто и отделеното време. 

“Не различието, а разделението (което не винаги се основава на- и обосновава от различие) между хората е основа за тяхното противопоставяне. Различието се оказва деструктираща фактор на световния порядък. Непрекъснатото признаване и така (въз)произвеждано различие задължава в пасивите или активите от това различие, защото всяко друго различие, противопоставяйки две страни в дадено комуникационно отношение, проектирано и като възможно сринато.”
Изследването разкри причините поради които Галя Бориславова е част от това активистко движение. На базата на тази информация можем да предположим, че нейните лични преживявания са катаклист за дейността ѝ като защитник на правата на жените. Това отразява реалността за много други жени в България. 


неделя, 2 юни 2019 г.

" Г-жо Директор, знамето приех...."

" Уважаема г-жо Директор, приемам знамето на СУ " Проф. д-р Асен Златаров" , като обещавам да го пазя чисто и неопетнено!" 

С тези думи три очарователни дами приеха знамето на училището на тържествена церемония на  24 май 2019г.  от своите предшественици. Пазителите на училищният символ са ученички от 11 клас, постигнали отлични резултати в учебно-възпитателният процес и активно участвали в училищният живот - Алис Дамянова, Цветелина Василева и Теодора Сашова. Да носиш знамето е чест, най-достойните се избират за знаменосци! А в това, че трите момичета са достойни, няма никакво съмнение. Едва приели голямата отговорност да служат за пример и да пазят символа с ликът на Златаров, те се отправиха на поход, за да развеят едно друго знаме - знамето на Ботевата чета. Трите момичета бяха сред участниците, които за първа година извървяха пътят на Ботевата чета от Козлодуй до връх Околчица. С това те показаха, че гласуваното им доверие не е случайно, че освен отлични и талантливи ученици те са родолюбиви и достойни българи!
Радваме се, че училищното знаме е във вашите ръце момичета и нямаме съмнение, че ще го пазите чисто и неопетнено!


Екипът на " Междучасие"